Фондация „Здраво бебе, здраво бъдеще“ ще продължи да прилага модела Nurse-Family Partnership, докато услугата бъде поета от държавата.
От м. юли Столичната община финансира нов Общностен център за деца и семейства - мобилна социална услуга за уязвими бременни жени, млади майки и семейства с малки деца. Центърът се управлява от Фондация „Здраво бебе, здраво бъдеще“, създадена през 2024 г., за да се осигури устойчивост на международния модел Nurse-Family Partnership (NFP) в България.
Договорът е сключен след конкурс, обявен от общината. Той е в сила до края на 2027 г., но може да приключи по-рано, когато услугата бъде включена сред финансираните от държавата социални дейности.
Дотогава разходите се поемат от бюджета на София. Максималното месечно финансиране е 11 хил. евро, а капацитетът е 30 потребители. Работата се извършва основно чрез посещения в домовете на семействата. Екипът включва медицински сестри и акушерки, здравни медиатори, социален работник, психолог и ръководител.
Решението за създаването на услугата беше прието от Столичния общински съвет през февруари. То осигурява продължаването на работа, която до този момент зависеше основно от проектно и дарителско финансиране.
Подкрепа от бременността до втората година на детето
Nurse-Family Partnership е модел за работа с млади жени, които очакват първото си дете и живеят в бедност или са изправени пред други сериозни затруднения.
В световен мащаб NFP е сред най-добре изследваните програми в ранното детство. Зад модела стоят десетилетия проучвания и дългосрочно проследяване на семействата, като при част от показателите положителното въздействие се установява години след приключването на домашните посещения.
В България програмата беше въведена от Тръста за социална алтернатива през 2016 г. под името „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“. Оценка на Университета в Утрехт сред повече от 700 майки отчита положителни резултати за родителските умения, храненето и кърменето, както и значително по-добри показатели за ранното развитие на включените деца.
Как семействата стигат до услугата
Основната целева група остават жените до 22 г., които могат да бъдат включени по време на бременността и да преминат през целия цикъл на програмата.
Услугата обаче ще приема и семейства, насочени от отделите „Закрила на детето“. При тях майката може вече да е родила. Семейството се включва в съответния етап на работата, вместо да остане без подкрепа, защото не е било открито достатъчно рано.
Това е важна възможност в българските условия. В страната няма работещ механизъм, чрез който уязвимите бременни жени да бъдат системно идентифицирани и насочвани към подобна услуга.
На практика ранното включване на бременни жени в услугата зависи до голяма степен от теренната работа на здравните медиатори и от доверието, което екипите са изградили в кварталите и общностите, в които услугата функционира. В затворени общности това е възможно, макар и трудно. Извън тях една млада жена в риск може да остане невидима за здравните и социалните служби до раждането или до възникването на сериозен проблем.
Затова насочванията от „Закрила на детето“ не променят същността на NFP. Те дават допълнителен вход към услугата за семейства, които системата не е успяла да достигне по време на бременността.
Какво поема Столичната община
Общините в България могат да финансират социални услуги със собствени средства и София не е първата, която го прави. По-особеното в този случай е какво точно поема общината.
Вместо да създава нова краткосрочна програма, София осигурява продължаването на вече изграден модел, обучен екип и дългосрочна работа със семейства. Така се запазва натрупаният опит, докато бъде осигурено устойчиво национално финансиране.
Този преход не се случи в Пловдив. Там същата програма работеше до края на 2025 г., но беше прекратена поради липса на средства. Около 50 семейства останаха без специализираната подкрепа, а екипът, който в продължение на седем години беше работил с повече от 200 семейства, беше разпуснат.
Така София остава единственият от двата града, в които програмата се прилагаше, осигурил местно публично финансиране за нейното продължаване.
Защо домашните посещения не могат да бъдат заменени с консултации в кабинет
Домашната работа е основна част от модела, а не просто удобен начин за провеждане на срещите.
В дома медицинската сестра може да види как детето се храни и отглежда, има ли безопасно място за спане, как майката разпознава сигналите му и кои хора участват в ежедневната грижа.
Там се установяват и проблеми, които трудно могат да бъдат разпознати при еднократна среща в институция – липса на храна, насилие, социална изолация, опасна домашна среда или невъзможност семейството да стигне до лекар.
Посещенията позволяват подкрепата да се променя с развитието на детето. По време на бременността фокусът е върху здравето на жената и подготовката за раждането. След това идват храненето, кърменето, привързаността, безопасността, развитието и родителските умения.
Семейната сестра не замества личния лекар, акушер-гинеколога или социалния работник. Тя помага на семейството да стигне до тях и проследява дали необходимата помощ действително е получена.
Национален модел, но не и национално покритие
Решението на София идва в момент, в който държавата също обяви намерение да разшири патронажната грижа.
През май служебното правителство одобри национален модел за бременни жени и семейства с деца до две години. Предвидено е той да се изпълнява чрез здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве във всички области на страната.
Моделът включва три нива на подкрепа – универсално, прогресивно и силно таргетирано – според установените здравни и социални рискове. За началото му през 2026 г. са предвидени 1 млн. евро.
Обявеният годишен обхват обаче е 6% от целевата група. Това означава, че моделът е национален като организация, но е далеч от услуга, достъпна за всички бременни жени и семейства с малки деца.
Три месеца след решението практическото начало все още се чака. Не е ясно как средствата ще бъдат разпределени между отделните центрове, кога ще започнат работа екипите и колко семейства ще бъдат включени до края на годината. При това забавяне дори достигането на планираните 6% вече не изглежда сигурно.
Има и по-дългосрочно ограничение. Патронажната грижа се извършва от медицински сестри и акушерки, а България изпитва сериозен недостиг на кадри, упражняващи и двете професии.
Броят на медицинските сестри намалява, значителна част от тях са близо до или над пенсионна възраст, а разпределението им между областите е неравномерно. Недостатъчно са и специалистите със специфична подготовка за работа в дома.
Затова разширяването на националния модел няма как да стане едновременно в цялата страна. Освен бюджет ще бъдат необходими хора, обучение, супервизия, управление на екипите и механизъм, чрез който семействата действително да бъдат откривани и включвани.
Местно решение преди националното разширяване
Общинската услуга в София няма да реши недостига на патронажна грижа в страната. Капацитетът ѝ е 30 потребители и тя е насочена към семейства с най-голяма потребност от подкрепа.
Решението обаче запазва вече съществуващ екип и позволява прилагането на NFP да продължи, докато националният модел тепърва изгражда собствен капацитет.
Следващият въпрос е кога държавата ще поеме финансирането и дали предвиденият стандарт ще бъде достатъчен, за да се запазят интензивността на домашните посещения, специализираната подготовка на медицинските сестри и акушерките и редовната супервизия.
Засега работата на екипа в София се покрива от общинския бюджет, но памперси, адаптирано мляко и бебешка козметика остават извън това покритие.
Дарете, за да ги осигурим на семействата, които разчитат на нас.
